Тя подаде му студената ръка,
той докосна я със крайчето на устните,
после пак се взряха във нощта
неподвижни, умълчани и премръзнали.
Тя облегна се на старото дърво
и запита се защо в студа стърчи.
Зададе си въпроса „А защо
дошъл е тука само да мълчи“.
В този миг сякаш той разбра,
зарови пръсти в черните коси,
в този миг във него любовта
от пара на водица се втечни.
Усети, че умът му се разнищва,
снегът бавно се отлепваше на люспи,
откъсна се прозрачната въздишка
от горещината на напуканите устни.
Юли, 2018г.