Тишина

Тишината тук прекрачила е границата,
стигнала предела на спокойствието,
цяла вечност тука е прекарала
и на светлината забравила е свойството.

Това беззвучие мене ме убива,
сядам, очите ми пламтят,
макар наоколо да е тихо
в този миг ушите ми бумтят.

Всяка стъпка тук е богохулство,
раздробява този въздух всеки звук,
мислите ми с километри си препускат,
но аз замръзнала далеч зад тях стоя.

Някой казал е, че мълчанието е злато,
отбелязал друг, че чудни мисли раждало,
но на това самотно тихо място,
аз разбрах, че тишината е разяждаща.

Ето, спускам се в мълчанието,
не знам кой утре мъдра мисъл ще изплюе,
но дори да е златна перла на познанието,
при мен тя няма нивга да се чуе.

Март, 2018г.

Коментари