Една жена сбръчкана, болна и стара,
която отново стои си на прага,
взира се горко в далечните хълмове,
мисли за чувства, за блянове сбъднати,
готви се, прави с ръце загрубели
сандвичи с риба, сладка за килера,
пече курабийки, сама си говори
пита се „майче пак ми се стори,
че някой вчера преваляше хълма,
някой решен у дома да се върне.“
И скътала пак празна надежда
вади, развива старата прежда
и пее, и мисли, и пръстите кърши
за деня, във който кълбото ще свърши.
Януари, 2019г.