Смях и сняг

Смях и малко сняг по пръстите –
форма на помръкващо сияние,
май отново безднадеждно се объркахме –
озовах се не където трябваше.

Интересно е, че в цветните разтвори
бълбука и окръгля се луната,
учудващо е – гледам я отгоре,
а стопила се е в леден прах земята.

А сега пък – гледана отдолу
е раздърпана и сива и зъбата,
но мисля, че размислих твърде скоро –
това съвсем не ще да е луната.

Озовах се не където трябваше,
бавно страховете ме полазиха,
остана ми смехът ми и сиянието
и малка шепа сняг – да се предпазя.

Май, 2019г.

Коментари