Със подминаване на хората
и леките им ръкостискания
във длан усещам им тревогата,
в ръка лъжите им неискрени.
И вплели мокрите потайности
във козината на съдбата
те лутат се във резки крайности
и нервно дърпат си ръката.
А цялата им обич силна
тупти и се усеща меко,
а сигурна съм, че я има
защото чувствам я в ръцете.
Февруари, 2020г.