Слънцето бавно се протегна,
огнените си лъчи извади,
докосна леко морето
и огън на скалите запали.
Но рязко то в небето спря
и изпусна своята жълта запалка,
защото в този миг видя на брега
трупа на малка русалка.
То бавно отрони сълза
и после се тихо запита
тука защо е дошла
и викна – „Мене да види“!
Хукнаха лъчите рой
да обиколят земята:
„Ето, ето ви порой
да удовлетворя мечтата.“
А тя всъщност беше излязла
тъй глупаво там на брега,
за да види не жаркото слънце,
а сивата нощна луна.
Януари, 2018г.