Радио

Старото радио пак пусна същата стара програма от преди 30 години. Докато слънцето лющеше поредното парче мазилка от фасадата, в прашния ъгъл звучеше Бийтълс. Малки прашинки играеха балет по перваза на прозореца. С други цветя може би бе различно, но тези в саксията бяха разплакани. Движението на кокошката, свила гнездо в гардероба, накара часовника да се сепне и да поправи стрелките си. Поне пред дами той се опитваше да изглежда порядъчен.

Кокошката хареса звуците на радиото, седна под него и взе да снася.

– Да разбирам ли, че след като пилето се излюпи ще трябва да ни напуснете? – любезно попита един градински гном, незнайно как озовал се на тавана.

– Ами нали трябва да му намирам храна – заяви кокошката и като всяка горда майка изсипа куп правила свързани с отглеждането на деца.

Имаше обаче едно място, докъдето бръщолевенето на кокошката не стигаше. В стария счупен скрин едно манто прошепна на вратовръзките:

– Казват, че умира. И че батерията му е свършила.

Пепелявото на цвят палто добави:

– И тогава цветята ще клюмнат и часовникът ще спре.

От другия ъгъл се чу писък.

– Идва – рече мантото.

Слънцето бавно плъзгаше лъчите си към ъгъла. Старото, очукано, издраскано радио отчаяно протягаше антената си към светлината, но не можеше да я стигне. И тогава се случи – лъчите се пречупиха. Миг кристална тишина и отшумял звук на Бийтълс.

Април, 2018г.

Коментари