Лицата ни се отразяват на прозореца,
до онзи камък свършват мисиите,
в този сив следобед богомолецът
безмълвно се е слял със стенописите.
Ние вперили сме поглед във разпятието,
днес обединила ни е мъката,
навън във двора сме оставили съзнанието –
за него няма място в църквата.
Приличаме на ято черни гарвани,
в тишината се разтвори богомолецът,
на съдбата днес платихме своите данъци,
сълзите ни се отразяват на прозореца.
Май, 2018г.