Поет

Поетът бавно там се свлича
нападнат от безброй стихотворения,
от раните му мътно мастило потича,
обръща се и плюе пепел.

Не спират малките зверчета,
обсипват го с заплахи и обиди,
безмилостно хапят му ръцете
изписали страници със рими.

Той разплаква се,
но не защото го боли,
а защото обидата нанесена от негови деца
е солена и горчи.

После той на камъните пада
и отпуска се на изкаляния мъх,
въздухът поема последната му тихичка балада
и думите „обичам ви с последен дъх“.

Март, 2018г.

Коментари