Писмо

Гърдите ми се повдигат под чаршафа
в ритъм с учестеното ми дишане,
потта се е просмукала в косата
размивайки плътнотата на въздишките.

Забравила за старите подбуди
не пиша настървено този път,
но там лежат последните ми думи –
три страници, зацапани със кръв.

Рязко чаршафите отметнах,
изправих се на вдървените крака,
безмълвно към прозореца закретах
и запратих трите листа във нощта.

Избърсах с длани мокрото чело,
сега поне всичко беше просто –
преди секунда бях изпратила писмо
запечатано и адресирано до Господ.

Юни, 2018г.

Коментари