Беше студено, ледено студено. Смразяващо, вледеняващо и всепоглъщащо. Толкова студено, че чак до мозъка на костите. Спеше му се толкова, че камарата одеяла сякаш го притискаше към земята. Едва дишаше, защото всеки дъх се забиваше в дробовете му като нож. Сигурно вече бяха пълни с лед. Остри висулки режещи тъкан, кожа, плът. Лед. Знаеше, че трябва да види жената, но незнайно защо го дострашаваше да влезе в по-топлата от двете стаи. Пак щеше да започне да му мрънка да пусне парното, че студено й било. Как по дяволите да го пусне, като няма пари пастили за гърло да й купи, а ток ще хаби – и за какво? Разбираше, че сигурно е полудяла от треската, но вече прекаляваше. Последният път, когато я видя му беше обещала да му прати писмо от ада.
Въздъхна. Не беше честно, че зимата е толкова студена. Предишната и по-предишната не бяха. Изправи се и тръгна, стъпките му кънтяха. Щеше да я види, да й каже да се успокои. Можеше дори да й обещае, че ще пусне парното, а после да не го направи. Хайде сега, сигурно утре щеше да е по-топло. Направи още една крачка. Не, в никакъв случай нямаше да се поддаде. Хвана бравата. Беше мокра, заледена, покрита с тънка коричка скреж. Отвори я. Момичето лежеше отпуснато под завивките. В първия миг помисли, че е заспала, но после видя, че лицето й е синьо, почти черно на цвят, а от устата й капе скреж. Изкрещя. Отиде до леглото, прегърна я, опита се да я стопли. Продължавайки да крещи затича обратно, хлъзна се на няколко ледени стружки, падна и запълзя към парното, врътна винта, изплака. Легна на пода, а топлината малко по малко се просмука в него, премина през мозъка му като вълна. Сълзите му най-после потекоха.
Когато се надигна бяха минали часове. Сега беше по-топло в стаята. Отвътре – мъртвешки студ. Със сетна мисъл да се махне затича по стълбите. Спря при пощенската кутия. Чакаше писмо. Кутията обаче беше заключена. Опита се да я изтръгне, да счупи ключалката с нокти. Когато не успя, се просна на снега. Отново се почувства по-топло.
Излезе от психиатрията три месеца по-късно. В пощенската кутия го чакаше писмо. Беше сметката за парното.
Ноември, 2019г.