Остро

По острите краища на черните облаци ходя,
по острия ръб на начупени чаши вървя
и остри съмнения и остри болежки ме глождят
и остро говоря и още по-остро мълча.

Продължавам напред с крака разранени от ходене,
не кръгла планета, а остра резка е светът,
започвам да ставам почти изхабена, износена,
пукнатините заглаждам, а заедно с тях и ръба.

Октомври, 2019г.

Коментари