Мъгла

На кристали изплувала солта
в сместа от неразтворени мечти,
отвън на кол побита е смъртта
и сивата мъгла шепти.

Ето в онзи гроб лежи
последният помен на надеждата,
по клоните провлачват се лъжи
във въздуха витае безметежност.

Вятърът се спусна от небето
и проговори на невзрачната мъгла
„Ти си грозна, мила сестро,
но аз искам оттук да те спася“.

„Повярвай ветре, аз им нося радост,
във мен кипи гореща жалостта
макар да съм прозрачна нося цялост
и скривам от очите пустошта.“

Април, 2018г.

Коментари