Безмълвно влюбих се в морето
и в писъците на платната,
защото някъде във него
се крие родната Итака
и в мокрите скали солени
и в свисъка на буталата,
онези камъни, където
отворих от меха със вятър.
Но вече стана отчаяние
и студ, огромна морска буря,
едно мъгливо очертание,
една горчива водна струя.
Забравих за рифа подводен,
солта горчива под небцето,
оставих черен флаг на кораба
и после хвърлих се в морето.
Януари, 2020г.