Мила Мерилин, в това писмо
изказвам бурно чувствата си силни,
зная, ти ще разбереш защо
ти пиша вече толкова години.
Можеш да ме смяташ за безличен,
но не можеш да ми откажеш ти това
по пътищата аз след теб да тичам
и да целувам твоите изранени стъпала.
Това писмо е моята врата,
начин да надскоча днес небето,
знай че подпечатвам го с тъга
и в послеписа оставям си сърцето.
Не се мъчи да пишеш отговор
на това неясно обяснение във рими,
аз ще приема твоето мълчание спокойно,
но оставам твой обичащ, Джими.
Май, 2018г.