Магьосница

Защото вълшебник във свирката духна,
затуй ли всичко тъй изненадващо рухна?
Защото магьосница махна с ръка,
затуй ли изчезна таз млада луна?

От десет нататък животът кипи
в изтъкани от щастие и радост реки,
от хлебарница вдигаща облаци пара
до шумната светла и весела гара.

Сякаш до безкрайност живот ще кипи
в тази пъстра разплискваща пяна вода,
сякаш безкрайно – да, но уви,
всичко ще свърши в полунощ и една.

Цветята загубват своя приказен блясък,
вълните не се разбиват със трясък,
само една самотна вълна,
подбрана от сивата нощна мъгла.

Защото вълшебник във свирката духна,
затуй ли всичко тъй изненадващо рухна?
Защото магьосница махна с ръка,
затуй ли изчезна таз бяла луна?

Август, 2017г.

Коментари