Корени

Отново чувствам как се втривам
във корените на затлачени стремежи,
нищо повече не искам да разбирам,
знанието умира със растежа.

Мечтите ми заседнаха във гърлото,
а помислите във разтворените книги
защото днес успях да стигна дъното
и всичките ми мисли са прогнили.

Научих се да шия, да изграждам мостове
изцяло от тъга и дървесина,
те бавно образуват полуострови,
а аз по тях вървя… и все не стигам.

Страхът ни прави слаби, къса корени,
оставя ни измръзнали и слепи,
под мостовете на дърветата оронени
само чувствата в сърцата са горещи.

И забравила за всичко се изкачвам,
отново и отново се предавам,
защото животът е покачване
и сами решаваме къде да го прекараме.

Март, 2019г.

Коментари