Какво бихте жертвали за любовта?

Мракът изкачи хълма и спря задъхан. След него се влачеше един дебел и недоволен облак.

– Ти си луд – викна облакът – но и аз съм луд, че те следвам.

Мракът разсеяно погледна нататък.

– Още малко – викна той – сигурен съм.

– Това е краят, друже, краят. Аз съм до тук.

– Добре – рече мракът – тръгвай си.

Облакът го погледна тъжно.

– Ще се съсипеш – каза той, после литна към небето и скоро заръмя дъжд.

Мракът се усмихна и продължи да тича. Тичаше към светлината. Дърветата се споглеждаха и шепнеха:

– Клетият. Не е добре. Така нещастно се е влюбил в светлината.

А мракът тичаше. Стигна до един поток и се наплиска с вода. Продължи, но не забеляза, че водата отми част от тъмнината му. Той тича още много дни, а тъмнината му се полепваше по скалите, където падаше едва дишащ и по тревата, върху която течаха черните му сълзи.

И един ден видя кристалния дворец на светлината. Изкачи се по стъпалата и стигна до нея. В този миг нещо го проряза в сърцето. Той падна и се разби на малко облаче.

Март, 2018г.

Коментари