Земя

Спря за миг ръката ти корава
уморена да засажда днес цветя,
да подкастря и оформя тъжен лавър
във градината на моята душа.

Днес като замрели са ръцете,
лопатата подпряна край зида,
мъката тегне във сърцето,
край остатъци от неполивана тъга.

Ти бедни и злочести градинаре,
съветвам те и моля те – избягай,
на моите коренища не помагай,
те само се развиват и те стягат.

Но ето – ти надигаш се отново,
подхваща жалните си писъци лютня,
успокой сега всички тъжни стонове
излизащи от твърдата земя.

Юли, 2018г.

Коментари