Стоя и плача. И защо?
Какво точно ми дължат сълзите?
И какво аз на тях дължа?
Изисквам нещо само от звездите.
Искам да загаснат
и да забулят всички пътища в мъгли
и накрая хората да спрат да казват,
че трябва да има светлини.
А сега – виждам хиляди огньове,
светят демонично в тъмнината
и от там ме гледат много, много хора:
– О, Боже, нима това е адът?
Но подухна вятър и огньовете угаснаха, почувствах, че стопиха се в нощта
и усетих, че раните зараснаха,
само звездите огряват вечерта.
Януари, 2018г.