Дъжд

Бавно капеше дъждът прозрачен
по подутата от негодуване земя,
а аз останах в моя ъгъл мрачен,
не обичам хладината на дъжда.

И очите и главата ме болят,
а ръката ми не спира да трепери,
не искам да си спомням колко силна бях,
това ми носи само болки вели.

По сивотата на стената разцъфва златно цвете,
навярно произведение на луната,
но то подскача напред-назад
и свети.

Изумена втренчена съм аз
как обагря черния таван със цветни линии.
През запотения прозорец чувам глас:
– Мамо, миличка гушни ме!

Животът стар шия бе проточил
и в този миг се сетих нещо –
това беше светъл лъч изскочил
от корените на щастливото ми детство

Октомври, 2017г.

Коментари