Долина

От покрива пламък избуя
и оградата започна да гори.
Изгаснаха хиляди сърца,
само някъде жена пищи.

Скоро всичко тук ще бъде пепел,
а ние ще си тръгнем призори.
Какъв бе този вихър, който те помете,
а после те обля в сълзи?

Оставям те сега настръхнал
и облян във пламъци от огън –
ето как една искра
всичките ни спомени отрови.

Горчи горчилката така,
че макар тъжим и плачем много,
мила моя родна долина
с усмивка казвам ти последно сбогом.

Ноември, 2017г.

Коментари