През един хладен февруарски следобед
във стая скована от студ
двама джентълмени стояха пред огън,
гледайки се без капчица смут.
Единият беше гладко избръснат
със къса и светла коса,
а другият грозен и мръсен
с дълга и гъста брада.
– Вие сте тиранин!
– А нима? – отвърна му излъсканият тихо.
– Хиляди пъти да и да!
– Все едно набивате на шило!
– Някога в далечните тропици
имало множество люде,
неспособни да различават мухи и птици,
живеещи като зверове.
Ние сме една велика раса,
имаме си нещо във главата
и затова без никаква омраза
сме плъзнали тихо по земята.
И така по пътищата мирни,
опитвайки света да променим
сме срещнали зверове безимни,
трябвало е да ги опитомим.
Справили сме се със таз задача,
вече можем да оставим и дете
да наглежда котката, кучето, кълвача,
да не сме виновни, че измежду тях са те.
– Нима очакваш да ме убедиш,
че разсъждението звучи правдоподобно?
Нима очакваш да ме съгласиш,
че човекът прилича на животно?
Другият мигом го пресече
със гръмовен силен глас –
– Слушай ме, глупави човече.
Ще ти разкрия тази тайна що е власт.
Затова трябва да се пази мълкост,
природата ги знае тез неща.
Това не е само истина, а мъдрост –
ако няма робство не съществува свобода!
Август, 2017г.