Имало едно време един господар и един господарски син. Господарят властвал над ливади, гори и хора. Имал слуги и толкова много пари, че можел да ги събере в коритото на някоя пълноводна и дълга река. Неговият син бил разглезен и жесток момък. Той мъчел слугите и вечно търсел още и още богатства.
Но веднъж, когато взел парите на един честен човек се развихрил гневът на великия магьосник. Той можел да прави отвари и чудодейства, за които никой друг не знаел. Изрекъл няколко думи и в миг момъкът се появил пред него. Както обикновено в подобни натури алчността и жестокостта вървели редом със страха. Момъкът бил страхлив. Това не убегнало от вниманието на магьосника.
– Грешнико – извикал той – ти си изпълнен с алчност, страх и безпомощност. Да, слаб си ти, когато си далеч от приятеля си – камшика! Но сега ще видиш какъв си отвътре.
Блеснала искра. Момъкът решил, че е дошъл сетният му час. Зажумял. Вместо очакваната болка, той усетил лекото ухание на люляка. Когато отворил очи видял, че се намира на безлюдна и тиха уличка. Зад него имало дълга каменна стена с ниши в нея. Здрачавало се. Леката сива мъглица се полюшвала над улицата. От дъното й се зачули стъпки. Момчето скочило на крака и се мушнало в една от нишите. От края на улицата се появила една личност. Мъжът бил облечен с избелели крещяши дрехи с много джуфки. Косата му била до раменете. Единственото хубаво нещо в него били обувките му. Едната му била голяма и той я влачел по земята, а другата носел в ръка, като я притискал към гърдите си. Озъртал се уплашено и още повече притискал обувката. След малко се скрил.
– Боже мой – помилил си злочестият младеж – каква отблъскваща гледка. Тихо топуркане прекъснало мислите му. Бледото лице на момиче изплувало пред очите му. Но нито кърпените дрехи, нито занемареният вид ужасили младежа. Погледът. Този поглед блуждаел. Момичето притискало ръце до сърцето си. От време на време издавала лек писък. Скоро и тя се скрила в другия край на улицата. На младежът му се завил свят. Блеснала искра.
Месец по-късно господарят починал. Синът му наследил богатството. Един ден той попитал слугата си:
– Колко злато имам?
– Ех, господарю, има-няма една река.
– Тогава изхвърлете го в реката, където му е мястото. Няма да го притискам като обувка до сърцето си.
Август, 2017г.