Дъждът закапа бавно и смутено
по покритата с тела земя,
но от това стана само по-студено –
той помисли, отказа се и спря.
И дърветата заплакаха,
по стволовете им се затъркаляха сълзи,
до полуда клоните си хапеха –
те не знаеха какво е да боли.
И кръвта е леденостудена,
стичаща се бавна и смълчана –
в началото бе огненочервена,
но погледнеш ли – сега е почерняла.
И земята е замлъкнала и строга,
може би разбира, че подпира ада,
а навред един-едничък шум се носи –
звънкият глас на водопада.
Януари, 2018г.